Защо „Imagine“ на Йона Лерер си струва да се прочете, въпреки проблемите

Представете си, че четете книга със сериозни недостатъци. Недостатъците му прераснаха в скандал, така че решавате да го прочетете, за да разберете за цялата суматоха. Докато четете, се натъквате на този широко рекламиран проблем, а след това и този.

Вместо да го изоставите в неговия позор, вие се оказвате ангажирани и прелиствате страниците и изведнъж ръката ви хваща маркера, за да маркира този отличен параграф за произхода на творчеството, а след това и този.

Харесвате книгата, наистина я харесвате, но дори не можете да я препоръчате, защото не искате да звучите като гадост, а освен това издателят, след продажба на 200 000 с твърди корици, си припомня всички непродадени копия. Но намирате два екземпляра в местна книжарница и започвате да го четете и да ви харесва все повече и повече. Представи си това.

Представете си, че книгата, която описвам, се казва „Представете си“, написана от обезличена вундеркинд Йона Лерер. Представете си, че читателят съм аз.

Лерер си е навлякъл неприятности за поне четири предполагаеми – и в някои случаи доказани – литературни прегрешения: измислица, плагиатство на други, самоплагиатство (рециклиране на по-стари произведения) и игра бързо и свободно с доказателствата. Той също така излъга, за да скрие факта, че е измислил цитат, приписван на Боб Дилън. Заедно натрупаните доказателства изглеждат унизителни. Но не всички грехове, смятам да споря, са еднакво тежки. Нека ги разбием.

1) За да използвам старомоден вестникарски термин, Лерер „изнесе“ цитат от Боб Дилън, напразно и безсмислено действие, тъй като разкрасяването му беше лесно засечено и не добави нищо към цялостния ефект.

2) Лерер имаше навика да използва повторно по-ранна работа, понякога дума по дума, която пуританите нарекоха „самоплагиатство“. За мен това е най-смешният от предполагаемите литературни грехове. Издателите имат право да очакват оригинална работа. Като читател – НЕ МИ ПУКАВА (да, крещя). Ако е добро нещо, нека го взема.

3) Авторът е критикуван за опростяване на науката – в неговия случай неврологията – до неузнаваемостта на учените. Изглежда, че Лерер не е Оливър Сакс, но знае много повече за мозъка от мен и не се смущавам – независимо дали уча нов музикален инструмент, замах за голф или малко наука за мозъка – да бъде воден с бебешки стъпки.

4) Свързано обвинение е, че Лерер страда от неограничена арогантност, която го изкушава – както прави всички нас – да оформя реалността в подкрепа на един вид концептуална подреденост. Ако изградите работата си около разкриването на изненадващи теории, имате нужда от способността както да показвате, така и да разказвате и ще има желание – тъй като това е литература, а не чиста наука – да седнете на върха на куфара, докато се затвори.

Бихте си помислили, че тези въпроси, събрани заедно, биха дисквалифицирали книгата от сериозното ми внимание. Представете си изненадата ми, когато не го направиха.

Почти ме е неудобно да направя следната декларация: четенето на книгата „Представете си“ ми помогна да разбера моя свят и занаята си и на какво друго можете да се надявате от една нехудожествена книга.

В моето привидно объркване, аз съм жертва тук не на legerdemain на автора, а на езотеричен, но решаващ къс от древната католическа теология. Научих го в колежа, когато изучавахме тайнствата – тези външни знаци на Божията благодат, като кръщението и Евхаристията. Как действат тези свещени ритуали? Латинският израз – това е по памет, не успях да го потвърдя – е експлоатирани франко завода . Преводът е неудобен: „от работата, която се работи“.

На обикновен английски, ако служителят излее вода върху главата на бебето и каже правилните думи, това дете е кръстено. И ето го гениалното: това дете е кръстено без оглед на моралното състояние на служителя (слава богу!). Министърът може да е расист, изнасилвач или банков обирджия. Няма значение дали „работата“ е свършена.

Недостатъчни автори създават книги, които „работят“ за читателя. Научих този урок на странно място: лимузина, превозваща малка група на специално предаване на шоуто на Опра Уинфри.

В този ден Опра щеше да позори Джеймс Фрей за преувеличенията и измислиците в „Милион малки парчета“. Бях поканен като критик на по-ранната подкрепа на Уинфри за книгата. Друг мъж – така и не разбрах името му – беше поканен да бъде сред публиката и да заяви, че дори с преувеличенията си, историята, в нейното грубо изобразяване на пристрастяването, „работи“ за него.

Мислех, че книгата на Фрей е лоша книга, дори преди разкритията за измама. Никога не съм намирал деградацията на разказвача за убедителна или разкриваща.

Но мисля, че книгата „Представете си“ струва нещо. Знам, че работи за мен по няколко начина:

• Това потвърди за мен, че някои от методите, които използвам като писател и учител – като мозъчна атака или преразглеждане – са валидни, базирани на научни познания за това как работи мозъкът.
• Помогна ми да видя по-ясно частите от творчеството, които са силно индивидуалистични и тези, които са социални, като по този начин се възползвам от сътрудничеството.
• Изисква се междудисциплинарен подход, извличане на примери и анекдоти от много различни области, от писане до дизайн до маркетинг до изобретяване.
• Авторът е добър в ясното обяснение на техническите теми, чудесна добродетел за писател. Необходим е специален талант, за да се превърнат твърди факти в лесно четене, като се създаде изречение като: „Оказва се, че мозъкът съдържа два различни пътя за осмисляне на думите, всеки от които се активира в различен контекст“. Не си спомням нито едно изречение в тази книга, което трябваше да прочета два пъти – освен за удоволствие.

Това не помага на никого да депозира “Imagine” в някаква дупка в литературната памет. Поправете грешките му. Добавете извинение. Направете всичко прозрачно. Направете го достъпен за други 200 000. Йона Лерер може да прави каквото си иска с парите. За мен няма значение, че авторът е възнаграден за лошо поведение. Прекалено съм зает да уча.

Корекция : Първоначално името на Оливър Сакс е изписано неправилно в тази история.