Защо Белгия не се показва на картата на света за проверка на фактите?

От Джанака Дхамасена/Shutterstock

Когато Facebook показва карта на страните, в които е активна неговата програма за проверка на фактите, Белгия изглежда като дупка – точно в сърцето на Европа.

Същото се случва, когато Международната мрежа за проверка на фактите (IFCN) посочи къде са базирани нейните проверени подписали. До началото на септември в Белгия нямаше.

Какво става с тези 11 милиона души, които живеят там? Не се ли борят с фалшиви новини и измами като всички останали? Не говорят ли за фалшиви новини във Facebook, WhatsApp, Twitter и Instagram?

Да, правят го.

Маартен Шенк, съосновател на сайта за проверка на факти Lead Stories, е роден и живее в Белгия. Но по търговски причини той отдавна реши, че ще проверява части от съдържание, които са актуални... в Съединените щати.

„Белгия е сравнително малка и разделена на две отделни езикови общности (френска и холандска)“, каза той. „Всеки от тях има малък брой медийни марки и хората знаят кои са истински. Те не се доверяват лесно на непознат уебсайт, който се преструва или твърди, че е телевизионна станция или вестник. Това прави много по-трудно вдъхновените от търговската цел фалшиви новини да получат голяма популярност в сравнение със ситуацията в САЩ.

Същата ситуация затруднява много по-трудно и инициативата за проверка на фактите.

Тази седмица обаче в холандскоговорящата част на страната както общественият оператор (VRT), така и главният комерсиален оператор (VTM) направиха специални репортажи за това как фалшивите реклами използват снимки на местни знаменитости и заглавия за примамка за кликване, за да измамят хората от парите им.

Тим Пауелс, омбудсман на VRT, посочи в интервю за IFCN други ситуации, при които по-задълбочен анализ на съдържанието би могъл да помогне на белгийците да сортират факти от измислица, особено в социалните медии.

„През 2016 г. имахме бомбени атаки на ISIS в Брюксел, убивайки 32 невинни хора“, каза той. „Няколко статии, публикувани през 2018 г. от холандския вестник NRC Handelsblad и фламандския му аналог Стандарт посочи, че руските тролове разпространяват около 900 публикации чрез фалшиви акаунти в Twitter, обвинявайки исляма и мюсюлманите като цяло за атаките в Брюксел.

Проверката на факти съществува в традиционните медии, но е фокусирана главно върху политици и други по-традиционни заинтересовани страни.

„Доста твърдения в социалните медии или в пристрастни уебсайтове остават неоспорени“, оплака се Пауелс.

Ян Ягерс, редактор от списание Knack, кандидатства и очаква да стане първият проверен подписал в Белгия Кодекса на принципите на IFCN. Той може да бъде и първият партньор на Facebook в страната си. Тази седмица той каза пред IFCN, че в Белгия също липсват изследвания относно дезинформацията. По думите му това е поразително.

Според данните, които той събира, Facebook е най-популярната социална медийна платформа в нацията, следвана от WhatsApp. Instagram е във възход и се появява като третата най-използвана социална медия в класацията, но са необходими много повече подробности.

„Този ​​пропуск в научните изследвания е една от основните причини, които накараха учените да напишат меморандум и да поискат фондация и финансиране (за изграждане) на нов експертен център“, каза Джагърс. „Този ​​център ще улесни и генерира изследвания в сътрудничество с журналисти. Освен това ще инициира и подкрепи основаването и финансирането на независима организация за проверка на фактите във Фландрия. Преди няколко седмици меморандумът беше предаден на политиците.

Джагерс посочва, че журналисти и академици, които изучават и се опитват да се противопоставят на дезинформацията, смятат, че белгийците трябва да предприемат превантивни действия, за да избегнат това, което той нарича техния „момент на Брекзит“. Те наистина трябва да работят за избягване на момента, в който дезинформацията завладее и изкриви бъдещето на страната, точно както се случи в Обединеното кралство.

„Трябва да засилим демокрацията и да правим повече и по-добри проверки на фактите днес“, каза той. „Съществуващите медии биха могли да го направят. Но за предпочитане начин да се организира това би било да има независим институт за проверка на фактите с устойчиво финансиране.

Шенк, Пауелс и Ягерс казаха, че чувстват обаче, че всичко е „замръзнало на мястото си“. Белгия имаше избори през май, но все още не е получила ново федерално правителство. Преговорите за нова коалиция продължават да се проточват, изтласквайки в далечното бъдеще обявяване на очакван федерален фонд и/или създаването на фондация, която може да се потопи дълбоко в всичко, което се говори и споделя в социалните медии на белгийците.

Според 2018г Доклад за цифрови новини 13% от белгийците посочиха, че са били изложени на „напълно измислени новини през последната седмица“. Това е повече от германците (9%). Същото проучване разкри, че миналата година 65% от белгийците смятат, че правителството трябва да направи повече, за да раздели истинското и фалшивото в интернет. Шенк, Пауелс и Ягерс казаха, че нямат търпение да видят европейската карта за проверка на фактите с Белгия в нея.

Кристина Тардагила е асоцииран директор на Международната мрежа за проверка на фактите и основател на Agência Lupa в Бразилия. Тя може да бъде намерена на имейл.