Индонезия е изправена пред две вълни от дезинформация и спиране на интернет едновременно

Папуаски активист показва транспарант с искане за провеждане на референдум по време на митинг близо до президентския дворец в Джакарта, Индонезия, 22 август. Група западнопапуаски студенти в столицата на Индонезия организираха протеста срещу расизма и призоваха за независимост на своя регион. (AP Photo/Dita Alangkara)

Проверяващите факти в Индонезия преживяват много труден месец.

В понеделник президентът Джоко Видодо обяви той искаше да лиши Джакарта от статута й на столица на страната и да построи нова – от самото начало – на остров Борнео.

Сред индонезийците е добре известно, че с изменението на климата Яванското море се издига, а Джакарта потъва. Градът също е постоянно под заплаха от силни земетресения с магнитуд 8 или повече. Но някои местни гласове изразиха загриженост не само относно размера на парите, които правителството ще похарчи за тази промяна, но и как тя може да повлияе на околната среда.

Борнео е международно известен с плантациите за палмово масло, добива на въглища, гъстите джунгли и орангутаните. Изграждането на голям град, който да стане столица на страната там, може да означава край на всичко това или поне на част от него. Така че дискусиите по тази тема завладяха страната през последните дни, подхранвани от мемове и ненадеждни данни, споделени в WhatsApp, Facebook и Twitter.

В същото време в провинция Папуа започна друга огромна вълна от дезинформация, така че проверяващите факти трябваше да разделят вниманието си.

Протестите се разразиха, след като беше разкрит случай на расова злоупотреба с папуаски студенти, което доведе до разрастване на добре известно сепаратистко движение и призив за референдум за самоопределение.

Според The Jakarta Post , много бунтове започнаха в региона, след като според съобщенията служители по сигурността започнаха физически и словесни атаки срещу папуаски студенти, които бяха фалшиво обвинени, че са повредили стълб на национален флаг в Сурабая, вторият по големина град в Индонезия, по време на 74-ия ден на независимостта на страната.

„Индонезийското правителство завърши сцената, като изпрати много полицаи там“, каза Ика Нингтяс, проверяващ фактите от Време , един от подписалите международната мрежа за проверка на фактите в Индонезия. „43-ма папуаски студенти бяха арестувани, но по-късно освободени, защото бяха доказано невинни.“

В допълнение към тези две цунамита от фалшиви новини и противоречия, правителството на Уидодо реши да спре достъпа до интернет в много части на Папуа и провинция Западна Папуа. До вторник сутринта нямаше признаци, че блокът ще бъде вдигнат.

Между 21-22 май , индонезийското правителство ограничи достъпа до социалните медии в Джакарта. Фейсбук и Инстаграм паднаха. Потребителите на WhatsApp не можаха да споделят снимки и/или видеоклипове. На 21 август , когато протестите в Папуа станаха все по-големи, правителството реши да забави скоростта на интернет в някои региони на тази провинция. И в началото на тази седмица ограниченията достигнаха възможно най-високото ниво: Интернетът беше спрян в много градове.

Според Tempo „няколко организации на гражданското общество се събраха на 23 август с искане Министерството на комуникационните и информационните технологии незабавно да отвори достъп до интернет в Папуа“. Но досега не бяха чути реакции от администрацията на Джакарта.

Междувременно Tempo публикува поне четири разкрития и сега се бори да поддържа екипа си да работи при липса на достъп до интернет.

„Имаме много материали за Папуа, за които се твърди, че са фалшиви и провокативни. Но поради ограничения в интернет нашата работа е възпрепятствана“, каза Нингтяс. „Не можем да се свържем или да изкопаем информация от няколко източника в Папуа и телефонната мрежа също е трудна в някои области.

Интересното е, че индонезийското правителство наскоро стартира програма за медийна грамотност, за да помогне на гражданите да разберат кое е лъжа и какво е истина в дигиталния свят. Една от установените мисии беше да се намали разпространението на негативно съдържание в интернет чрез образование, а не чрез изключване.

Парадоксът става ясен. „През 2018 г. Министерството на комуникациите информира правителството и пренесе тази програма на 350 места и включи 125 000 участници“, каза Нингтяс.

Кристина Тардагила е асоцииран директор на Международната мрежа за проверка на фактите. Тя може да бъде намерена на имейл.