Това може би е най-добрата аналогия в историята на журналистиката

Снимка от Джеръми Брукс/Flickr

Връчване на награди Пулицър на писатели от Ню Йоркър отвори кутия с думи.

Писането на списания е просто различно от своя братовчед във вестниците. Има много причини, разбира се, може би най-голямата от които е ширината на колоните. По-широките колони вдъхновяват по-дълги параграфи, което може да направи историите в списанията да изглеждат по-дискурсивни. Има много страхотни кратки бита в списанията, но историите са склонни да са по-дълги, водещите доводи са косвени, диаграмите за ядове са превърнати в зони за орехи.

От този момент нататък ще бъде по-трудно за писателите и критиците на вестници да се конкурират с най-добрите списания в нацията, но това е хубаво нещо.

Наградата за игрално писане тази година отиде при Катрин Шулц, писател, чието творчество не познавах. Нейното парче в New Yorker ни разказа истории за земетресения и цунами, минало и бъдеще, и науката за измерването им. Това е забележителна творба — съчетание на научна журналистика и литература — която ми събуди прозата на великата Рейчъл Карсън в книги като „Морето около нас“.

Прочетох работата на Шулц, „The Really Big One“, с намерението да разгледам нейната преднина и да я сравня с водещите параграфи на другите победители. Тя не спечели една от моите невидими награди за най-добра главна награда Пулицър, но печели моята похвала в по-селективна категория: най-добра аналогия на всички времена.

Измерването на земетресенията по скалата на Рихтер не е лесно за разбиране за мен, специалност английски. Научих, че тъй като измерването е „логаритмично“, земетресение, което измерва осем, не е два пъти по-силно от това, което измерва четири. Той е много пъти по-мощен от това.

Още по-трудни за възприемане от този цивилен са тектонските сили под повърхността на земята, които причиняват тези ефекти. Гледах филма „Сан Андреас“ три пъти (харесвам Скалата!), но не мога да гарантирам за неговата научна точност.

Тогава се натъкнах на този пасаж:

Вземете ръцете си и ги задръжте с длани надолу, като средните пръсти се докосват. Дясната ви ръка представлява северноамериканската тектонична плоча, която носи на гърба си, наред с други неща, целият ни континент, от One World Trade Center до Space Needle, в Сиатъл. Лявата ви ръка представлява океанска плоча, наречена Хуан де Фука, с размер от деветдесет хиляди квадратни мили. Мястото, където се срещат, е зоната на субдукция Каскадия. Сега плъзнете лявата си ръка под дясната. Това прави плочата Хуан де Фука: плъзга се стабилно под Северна Америка. Когато го опитате, дясната ви ръка ще се плъзне нагоре по лявата ви ръка, сякаш бутате ръкава си. Това не прави Северна Америка. Тя е залепнала, притисната плътно към повърхността на другата плоча.

Без да движите ръцете си, свийте десните кокалчета нагоре, така че да сочат към тавана. Под натиска на Хуан де Фука, заседналият ръб на Северна Америка се издува нагоре и се свива на изток, съответно със скорост от три до четири милиметра и тридесет до четиридесет милиметра годишно. Може да го прави за доста време, защото, както вървят нещата на континента, той е млад, направен от скала, която все още е относително еластична. (Скалите, като нас, стават по-твърди с напредване на възрастта.) Но не може да го прави безкрайно. Има спирач – кратонът, онази древна неподвижна маса в центъра на континента – и рано или късно Северна Америка ще се върне като пружина. Ако по този повод отстъпи само южната част на зоната на субдукция на Каскадия — да речем първите ви два пръста — магнитудът на резултатното земетресение ще бъде някъде между 8,0 и 8,6. Това е голямото. Ако цялата зона отстъпи наведнъж, събитие, което сеизмолозите наричат ​​пълно разкъсване, магнитудът ще бъде някъде между 8,7 и 9,2. Това е много голямото.

Не мога да изразя дълбочината на своята признателност за този пасаж. Но ще опитам.

Нека започнем с дефиницията на аналогия от практически писател. Въпреки че е сравнение, като метафора или сравнение, то е с образователна или информационна цел, а не с литературна. Взема нещо, което ви е странно (дължината на демилитаризирана зона или размера на бюджетния дефицит) и го сравнява с нещо, с което сте запознати.

За съжаление писателите на вестници изглеждаха обременени с ограничено аналогово въображение, така че всяка дължина трябва да се сравнява с тази на футболно игрище и всяка сума в долари се изчислява по разстоянието до луната и обратно.

Но Шулц прави една гигантска крачка напред. В известен смисъл сте поканени да разиграете аналогията, както направих аз, след като я прочетох. Използвайки дланите, върховете на пръстите и кокалчетата на ръцете ми, моето научно обучение стана кинетично. Това е умна, хитра, ангажираща проза.

През 2007 г. за мен беше чест да бъда въведен в Залата на славата на Newspaper Features. Така че познавам писането на вестници, почитам го и обичам писателите и редакторите, които го произвеждат. Но сега ви казвам, мои братя и сестри от мастилената дума, ако целта ви е Пулицър, време е да засилите играта си.

Корекция : Предишна версия на тази публикация се позовава неправилно на математическите правила, управляващи скалата на Рихтер. Той е логаритмичен, а не алгоритмичен.