Дали Доналд Тръмп умишлено подтикваше към насилие с езика си? няма значение.

Говорителите и писателите трябва да носят отговорност за своите публични думи, независимо дали езикът им е буквален или преносен.

Поддръжниците на Тръмп участват в митинг в сряда, 6 януари 2021 г. във Вашингтон. (AP Photo/Julio Cortez)

Политическият конфликт в Америка, включително втория процес по импийчмънт на бившия президент Доналд Тръмп, се основава отчасти на езиково разграничение. Кога говорител или писател означава нещо „буквално“, а не „фигуративно?“

От известно време защитниците на бившия президент ни насърчават да приемаме думите му сериозно, но не буквално.

В есе по тази тема от 2011 г. твърдях, че „метафорите имат значение“.

Говорителите и писателите – независимо дали са политици, педагози или журналисти – трябва да бъдат държани отговорни за своите метафори.

Метафората, форма на образен език, която сравнява едно нещо с друго, може да бъде добродетелна или порочна. Лошите метафори изразяват фалшиви сравнения, както когато бившият президент Джордж У. Буш говори за „кръстоносен поход“ в Близкия изток срещу терористите. За негова чест, когато беше предупреден, той спря да го използва.

Използвал ли е Тръмп език, предназначен да подбужда към насилие? Моят отговор е „да“ и „не“.

Спомняте ли си, когато бившият президент Бил Клинтън отговори на въпрос на прокурори с: „Зависи какво е значението на „е“?“ Не съм юрист или конституционен учен, но въпросът дали Тръмп е извършил „високо престъпление“ зависи отчасти от това какво е значението на „борба“ – дума, която бившият президент използваше отново и отново, за да протестира срещу резултата на изборите.

Какво е буквалното значение на 'борба'?

Тук имаме нужда от две определения. Първо за „буквално“, от речника на американското наследство:

Да бъде в съответствие, съобразяване или поддържане на точното или основно значение на дума или думи.

Сега се обръщаме към буквалното значение на „борба“:

Да се ​​опита да нарани или да получи власт над противник с удари или с оръжие.

Докато се придвижвате надолу по слоевете от дефиниции, значението на борбата става по-малко буквално, както когато искаме да се „борим с рака“ или „да се борим с изкушението“. В тези употреби не се предлага насилие, а само енергично противопоставяне.

В този смисъл най-честите употреби на думата „борба“, бих казал, са фигури на речта, сравнения, метафори. Използвам го така през цялото време: „Трябва да се борим адски за по-добри държавни училища.“

Също така злоупотребявам с разграничението, особено в наречните форми „буквално“ и „образно“. Като например „Когато Buccaneers държаха Чифс без тъчдаун, за да спечелят Супербоул, главата ми буквално експлодира“. Ако беше така, жена ми трябваше да се обади на екипа за почистване.

Бележка за употреба в речника на американското наследство ме утешава с това, че не съм сам:

Повече от сто години критиците отбелязват непоследователността на използването буквално по начин, който внушава точно обратното на неговия първичен смисъл „по начин, който е в съответствие с буквалния смисъл на думите“. През 1926 г., например, H.W. Фаулър цитира примера „300 000 юнионисти… ще бъдат буквално хвърлени на вълците“. Практиката не произтича от промяна в значението на буквално сама по себе си — ако беше така, думата отдавна щеше да означава „виртуално“ или „образно“ — но от естествена тенденция да се използва думата като общо интензивно значение „без преувеличение“, както в Те буквално нямаха помощ от правителството по проекта , където не е предвиден контраст с преносния смисъл на думите. По-свободната употреба на думата буквално обикновено не създава проблеми, но може да доведе до неволно комичен ефект, когато думата се използва заедно с идиоматичен израз, който има своя източник в замръзнала фигура на речта, като например Буквално умрях от смях .

PolitiFact има проследи езика на Тръмп в навечерието на нападението на Капитолия , питайки дали думите му подтикват към насилие. Отново и отново, в туитове, на митинги и в речта си преди въстанието, Тръмп използва глагола „борба“.

Но, вярно е, всички сме използвали тази дума, без да имаме намерение за насилие. Може да се използва по-сериозно дело срещу президентския адвокат и рекламодател Руди Джулиани, който предложи на тълпата: „Нека да се изпитаме чрез битка“ като единствения начин да се отменят изборните резултати.

Тук ще предложа мнение: Доналд Тръмп не е имал намерение думите му да доведат до убийствено насилие в Капитолия. Той не е имал предвид „буквално“, че поддръжниците му трябва да вземат оръжие и да го използват срещу полицията.

Но тук се връщам към случая, който направих преди 10 години: всички трябва да носим отговорност за нашия буквален език. Но също така трябва да носим отговорност за нашия образен език, метафори, сравнения, аналогии и др. И трябва да носите най-голяма отговорност, ако заемате най-високата длъжност в страната.

Ето моя собствен образен език: Тази тълпа от поддръжници на Тръмп беше буре с динамит. Думите на президента запалиха бушона. В едно от най-известните изявления относно свободите и отговорностите на Първата поправка, съдията Оливър Уендъл Холмс-младши, в различно мнение по делото Ейбрамс срещу САЩ от 1919 г., пише: Най-строгата защита на свободата на словото не би защитила човек в фалшиво крещящи огън в театър и предизвикване на паника.”

Независимо дали е имал предвид думите си в буквален или преносен смисъл, Тръмп говореше, а поддръжниците, които го обичаха и искаха той да остане президент, действаха с омраза и насилие. Той носи отговорност за това, независимо дали е осъден или не. Имам предвид това буквално.